Водещ на семинара ще бъда аз
деница Илчева
Аналитичен психотерапевт, писател
Има ли рецепта за Любов?
Разбира се, че няма! Постигането на хармонична, пълноценна партньорска връзка е така силно обусловено от индивидуалните ни характеристики, че всеки, който твърди обратното залъгва себе си.
Аз нямам намерение да ви давам съвети как да възродите любовта си или да си намерите партньор, който да ви заведе на екзотична екскурзия. Нито пък ще ви морализаторствам на тема дълготрайни връзки и семейни ценности. И за събуждане на женската сексуална енергия няма да ви разказвам.
В този онлайн семинар ще споделя своя жизнен и професионален опит по темата за любовта в партньорските отношения, ще ви разкажа за фазите на любовта, ще поговорим без свян за сексуалността, ще изследваме заедно как и защо понякога любовната магия се загубва.
За мен любовта в партньорски отношения не е някаква схема, игра, на която, ако й научим правилата, ще спечелим медал.
Любовта е едно безкрайно откривателство, което изисква честност, автентичност, уязвимост и смелост да те боли. Защото май така се получава – колкото повече може да обича едно сърце, толкова повече рискува да го боли.
Но в края на деня или в края на живота – само това колко сме обичали ще има смисъл, нали?
Някои от въпросите, за които ще си говорим
Кои са фазите на любовта и къде се счупва магията?
Има ли издръжлива на битието любов?
Какво лекува разбитото сърце?
Говорим ли без свян за сексуалността?
Къде се дяна любовта? Защо не срещам партньор?
9ти февруари 2025
Онлайн семинарът ще се проведе от 18.00 до 20.00ч в неделя вечер (09.02.2025)
20лв
След попълване на регистрационната форма ще получите e-mail с банкова сметка, на която можете да преведете таксата за семинара.
ONLINE по Zoom
След като се запишете за семинара и заплатите таксата за участие, ще получите e-mail с линк и парола за достъп до онлайн събитието.
За любовта
– Разкажи ми за теб. Имаш ли човек до себе си?
– Имам. Скоро ще станат двадесет години, откакто сме заедно.
– Двадесет години?! Леле, звучи… дълго. Какво е да имаш толкова дълга връзка? – пита Ани по детски директно.
– Понякога е прекрасно, понякога е тихо и спокойно като история от вестник „Трета възраст“, понякога един захвърлен до масата чорап предизвиква взрив. Всякакво е. Емоционален гювеч. Той не е идеален. Аз още по-малко. Били сме много щастливи, били сме и ужасно нещастни заедно. И двамата сме преживели вероятно най-дълбоката си самота, докато сме били в тази връзка. Срещнали сме най-големите си страхове. И бесове. Наранявали сме се. Господи, как сме се наранявали! И сме си прощавали. И после пак.
– Знаеш ли кое ни съхранява заедно? Че толкова години не си омръзнахме в шегите. Смехът лекува много рани. И строи мостове. Но и да си мълчим можем. И да си крещим. И да шепнем в страшното.
Тези двайсет години бяха споделени, истински споделени. Така и не си обещахме винаги да се обичаме. Да се държим за ръце. Да местим планини заедно. Да създадем живот. Да построим дом. Не си се врекохме с думи. Но и нямаше нужда. Неизречените обещания са вече много пъти изпълнени. И на тяхно място е пораснало кротко безмълвно доверие. Аз вдишвам, той издишва. И обратно. Ритъм за двама, който се роди в живеенето. Редуваме се в падането. За да се подкрепяме в ставането. Търпим си страховете. Сърбаме си попарите. Знаем си гъдела.
Та, ако романтичната любов е идеята за някаква идеална връзка, не, не вярвам в нея. Нищо идеално не си фантазирам вече. Толкова дълго исках мечтаната любов, мечтаното семейство, мечтаната работа, мечтания живот. Сякаш докато растях си представях как ще редя на стената по една рамка за всяка една такава мечта и после, когато мечтата се реализира, ще се снимам в идеалния момент и ще запълня рамката. Вече не искам снимки по стените… Искам любов по пижама на дивана…“
@ Потока, Деница Илчева. 2025 Всички права запазени