Трепериш като лист
в опита си да обичаш.
Страхуваш се, че губиш смисъл
без дори да си го имал.
Виждаш неистина там,
където собствената истина боде те.
Криеш се зад чуждата тъга,
а своята вина превръщаш в обвинение.
Съдиш със замах и лекота
Всеки дръзнал да бъде различен.
От пиедестала на своята парадна суета
ковеш присъди с претенция за величие.
Мръзнеш, а завиваш се със студ.
Искаш, а затръшваш всички порти…
Ти, човеко, който искаш Рай,
а браниш своя Ад със зъби и нокти…
Ти, който стенеш за любов,
а обличаш непристъпни брони…
Събуди се, съблечи се и излез!
Разкъсай собствените си окови.
Позволи си да си мъничко обикновен.
Позволи си да си просто някой.
Захвърли ги тези чужди правила
Забрави ги правилните думи
И излез, ей така гол, по душа
Гол, без пашкул от величие.
Гол, по душа позволи си тъгата.
Гол прегърни този друг срещу теб.
Без вина и присъда, без претенция за отплата,
позволи си я тази гола и сляпа Любов.
Деница Илчева, 2017