Потока на танца

Животът е движение. Движението е живот. Цялата Вселена, планетите, светът и всички живи същества в него еволюират и се развиват чрез процеса на движение и пулсация. Движението е ядрото на живота, то е начин на изразяване на човечеството. Раждането, размножаването, оцеляването, смъртта са все форми на движение. Движението е и естественият процес на учене, който развива човека във физически, умствен, социален и емоционален план. Колкото по-близко до природните закони е човечеството, колкото повече следва естествените си потребности и импулси, толкова движението на това човечество е по-спонтанно изразено. Когато се родим единственото, с което разполагаме, за да изразим себе си е нашето тяло. Нямаме думите, нямаме уменията на ръцете да срещнат материала, имаме само движението на тялото. Уви, сякаш пораствайки и овладявайки думите забравяме този така автентичен език. Езикът на тялото няма нужда от превод, защото извира от дълбините на душата ни. Танцът говори на този език и именно затова е уникален – защото ни връща и ни свързва с онази истина, която тялото ни носи от самото начало на нашия живот. Тялото ни е складът на спомените, то е кладенецът с нашата енергия, то притежава една мъдрост, която далеч надхвърля нашия живот. Тялото ни е лакмус за това дали и как вървим по собствения си път, обичаме ли се самите себе си. Ако само си
позволим да усетим какво ни казва то. И танцът е един от ключовете, за да се случи това.
Танцовото движение е езикът, на който Душата ни говори чрез Тялото, мистериозно пространство, което ни отвежда отвъд думите.
Танцът е поезията на движещото се тяло. То е магичният синтез, чрез който човешкото движение се превръща в средство за изразяване, за общуване, за
пресъздаване на идеи, чувства и преживявания. Танцът присъства във всички човешки общества от най-ранна древност, за да превръща необичайното и необяснимото в разбираеми концепти. Това, което иначе залива и ужасява човека, може да бъде преживяно през танца и именно така в исторически план танцът е помагал на хората да се справят с дълбоки емоционални борби. Когато пък се изпълнява от повече от един човек, танцовото взаимодействие
отразява и обществените идеи и идеали на човешките взаимоотношения.
Танцът е пътуване навътре, пряк път към Душата, към нас самите, към онези чувства и емоции, които иначе не си позволяваме да покажем. Има моменти в живота на всеки, когато не успяваме да интегрираме случващото се около нас, не успяваме да “храносмелим” това, което ни залива.
Танцът е невербална комуникация, красив начин на изразяване, чрез който да разкажем себе си без думи. Танцът може да бъде средството, което да ни помогне да се свържем със себе си чрез мъдростта на тялото, да разкрие нашите емоции, чувства, нашите мечти, самия живот, който кипи в нас. И не да търсим думи, за да изразим това, което преживяваме… А да изтанцуваме себе си! 

Да изтанцуваме тъгата си, любовта си, болката, радостта! 

Да изтанцуваме гнева си, страха си, желанията си! 

Да изтанцуваме живота, което бушува в нас!


Танцът е начин да помогнем на своя Вътрешен творец да се появи, да се измъкне иззад маската на зрялата личност, изтъкана от стари травми, страхове, обществени норми и табута. Танцът може да разтопи тези бариери пред естествена спонтанност и творчество. В танца ние можем да сме истински, смели, свободни. Ако само си го позволим. Ако се доверим на танца и се впуснем в неговия поток от движения.