За коронавируса съм се размислила… Все ми се иска да търся смисъл в събитията, в уроците, които имаме да учим като човеци покрай всичко това…

В прегръдката на глобализацията сме. Китай е далеч, като друга вселена е. И все пак коронавирусът ясно ми показа, че моят живот е свързан с животът на китаеца. И на италианеца. И на съседа отсреща. Всички сме свързани. Много повече, отколкото си даваме сметка, когато няма на сцената коронавирус. Когато някой в Китай страда, е въпрос на време да страдам и аз. И не важи само за вируси. Важи и за войни, издевателства, потъпкване на права и прочие. Случващото се в другия край на света ме засяга. И теб, и всички ни. И какво може би ще ни научи този вирус?
Че е време да ни е грижа. Не само за това, което става у дома, но и за това, което се случва отсреща. И в другия край на света. Защото няма такова нещо като чужда болка.

Тези, които днес са най-застрашени, вчера бършеха нашите сополи. Този вирус покосява най-много възрастните и болните – хората, които са загубили съпротивителните си сили. И всички ние, които сме здрави, прави и млади има нужда да „услужим“ със сили. Защото тези, които са слаби днес, са същите, които вчера са давали сили за нас, за нашите поколения. Градили са нашия имунитет.
И ако всички днес гледаме на себе си като на 80 годишни – какво щяхме да правим? Щяхме ли да търчим на кино, да обикаляме мола и да се събираме да пием бира? Или щяхме да стоим у дома и да отваряме бурканите със зимнина, за да не ходим до магазина? За да помогнем на родителите си – нека живеем все едно сме в най-рисковата група.
Хигиената е важно нещо – важно е да си мием ръцете. И душите си е важно да мием. И сърцата. Защото сме се задръстили с неосъзнатост, с алчност за още, със страх, че нищо не е достатъчно. А колко крехко нещо сме. Да хигиенизираме ръцете си с повече сапун, а душата – с повече любов.

Всеки път, когато страхът от смъртта излезе на сцената, искрата на живота се разпалва. Свети по-силно и осветява нови пътища. Тази пандемия ще ни разболее. Дано обаче ни и излекува от БЕЗ-грижието ни един към друг и ни направи по-свързани и по-човешки.