Танцът като терапия за Душата
Толкова много думи владеем, оплитаме ги в изречения, редим ги в абзаци. Но умеем ли чрез думите да разкажем какво чувстваме? Какво истински чувстваме? Притежава ли вербалният език достатъчно дълбока експресивност, за да изразим чрез него емоциите си? Но дори и да разкажем с думи какво чувстваме, позволяваме ли си да трансформираме енергията на емоциите в движение?
Раждайки се, единственото, с което разполагаме, за да изразим себе си, е нашето Tяло. Не познаваме думите, не умеем да творим чрез ръцете си, имаме само движението на тялото. Уви, сякаш пораствайки и овладявайки думите, забравяме този така автентичен език.
Когато забравим способността си да чуваме нашите телесни усещания, нашите емоции и чувства и заглушим въобръжението си, загубваме нашата жизненост и потока на творчеството в нас пресъхва.
Да използваме силата на нашия ум, нашата способност за концентрация, наблюдение и асоциация, като вложим тази енергия в това да изследваме какво се слува в тялото ни. Да осъзнаваме емоциите, които Душата ни носи, чувствата, които извират от нас. Това е процесът на свързване на ума, тялото и душата. Защото те на са отделни инстанции. Те са една интегрирана система, която сме ние самите.
Езикът на тялото няма нужда от превод, защото извира от дълбините на душата ни. Танцът говори на този език и именно затова е уникален – защото ни връща и ни свързва с онази истина, която тялото ни носи от самото начало на нашия живот. Тялото ни е складът на спомените, то е кладенецът с нашата енергия, то притежава една мъдрост, която далеч надхвърля нашия живот. Тялото ни е лакмус за това дали и как вървим по собствения си път, обичаме ли се самите себе си. Ако само си
позволим да усетим какво ни казва то. И танцът е един от ключовете, за да се случи това.
Танцът може да бъде средството, което да ни помогне да се свържем със себе си чрез мъдростта на тялото, да разкрие нашите емоции, чувства, нашите мечти, самия живот, който кипи в нас. И не да търсим думи, за да изразим това, което преживяваме…
Танцовото движение е езикът, на който Душата ни говори чрез Тялото, мистериозно пространство, което ни отвежда отвъд думите. Танцът е поезията на движещото се тяло, пътуване навътре, пряк път към Душата, към нас самите, към онези чувства и емоции, които иначе не си позволяваме да покажем.
Да изтанцуваме себе си!
Да изтанцуваме тъгата си, любовта си, болката, радостта!
Да изтанцуваме гнева си, страха си, желанията си!
Да изтанцуваме живота, което бушува в нас!
В танца усещанията в тялото и вдъхновението и творчеството, което се ражда от тях са много различни от логиката и рационалността, защото те черпят енергията си от усещанията, емоциите и възприятия, които не познават, затова се развиват и променят. Танцът е средство, чрез което можем да преминем от психическата тертория на съзнаването към територията на несъзнаването, където пред очите ни се разкриват нови пътеки и възможности. Един безкраен хоризонт в нас самите.
Танцът е вдъхновение да бъдем самите себе си, да се почувстваме свободни, да изразим потока на нашата творческа енергия. Да се завърнем в телата си, да чуем душата си, да стъпим на земята и да изразим нашата душевност, да разкажем себе си. Танцът ни дава баланс и вдъхновение, дълбочината ни дава цел, потока ни дава движение и трансформация, а пътешествието ни дава научаване. Пътешествие навътре към нашия център, нашия изтичник на живот. Там, където Аз съм пулс, Аз съм дишане, Аз съм част от Вселената.
Чрез танца можем да събудим нашия вътрешен поток на емоциите, на чувствата, на нашето въобръжение и творчество. А когато започнем да се движим в следствие на вътрешния импулс, който идва от нашите емоции и чувства, нашият ум, нашето его започват да се заслушват в това, което душата ни говори. Движението ни позволява да изразим, да храносмелим и приемем онези преживявания в нашия живот, които не сме успели да интегрираме досега. Промяната в нас може да се случи само, ако се задвижим.
Това е усещането за свързанност с вътрешния поток на творческата енергия в нас, който извира от тялото ни и оживява в душата ни. Този поток ни дава тласъка за промяна. Неговата енергия ни води по пътя към собственото ни осъзнаване. Неговите вълни променят живота ни.
Танцова терапия
Танцовата терапия задълбочава усещането за връзката между психиката и тялото.
Tанцовата терапия e форма на психотерапия, при която движението и танца се използват като част от терапевтичната сесия, като чрез тях се подпомага емоционалната, социална, когнитивна и физическа интеграция на индивида. Танцовата терапия задълбочава усещането за връзката между психиката и тялото. Психическите състояния се проявяват физически – в мускулно напрежение, начин на дишане, стойка, динамика на движението и чрез терапевтичния танц се подпомага постигането на по-добро физическо и психическо състояние на човека. Това е експресивна терапия, която се базира на принципа, че емоциите и чувствата имат своя отпечатък в тялото и оттам в начина, по който се движим. Танцовата терапия няма за цел да се изучават конкретни стъпки, танцови техники и хореографии. Акцентът в терапевтичния танц е осъзнаването и преживяването на връзката между тялото, ума и душата. Това е холистичен подход към човека и подпомага изграждането на здрав образ за самия себе си, развива креативността, спотантаността, събужда радостта от живота.
Чрез танца, чрез движенията на тялото, душата ни разказва своите истории. А то, тялото не може да лъже. Когато говорим чрез неговите движения, ние достигаме до пластове в себе си, които думите не могат да разкажат. Движението е гориво, с което задвижваме механизма на себеизразяването, даваме пространство на емоциите и чувствата, дълбоко заровени в нас да намерят своя израз.
Танцът лекува на всички нива – физическо, психическо и енергийно, защото е мощно средство за освобождаване от стреса и преодоляване на енергийните блокажи в тялото.
Танцът съживява нашата спонтанност, нашият импулс да играем, да се смеем, да бъдем естествени.
Сподели, ако ти харесва
Share on facebook
Share on linkedin
Share on twitter
Share on pinterest
Share on email
