Лично за психотерапията

За мен психотерапията е процес, в който откриваш картата на душата си. Рисуваш я, преоткриваш стари мочурища, проправяш нови пътеки към своята свобода и вътрешна хармония. В този процес психотерапевтът е до теб като друга човешка душа, която да те подкрепя. Той не притежава отговорите на твоите въпроси, но в него резонират твоите собствени отговори и това ти помага да чуеш самият себе си по-добре. Психотерапевтът не ти дава съвети за това как да решиш проблемите си и как да живееш живота си. Той е като огледало, в което да видиш себе си, да разгледаш живота си, да вземеш малко дистанция от проблемите си и сам да намериш нови решения, нови пътеки, да осъзнаеш собствените си ресурси, възможности и потенциал.

Може би си задаваш въпроса “Имам ли нужда от психотерапия”? Поне аз си спомням, че си го задавах…

Може би не всеки, но някои от нас имат моменти в живота си, когато сякаш се загубваме в гъста гора от страхове, тъга, стрес, неудовлетворение. Нарамили ниската си самооценка или сломени от преживяна загуба, сме слепи за компаса в себе си. В такива моменти може да се окаже, че книгите за самопомощ не са достатъчни, а съветите на най-добрите приятели не ни дават увереността, от която се нуждаем, за да открием посоката към собствената ни вътрешна свобода и щастие. В такива моменти аз поне имах нужда от психотерапията и тя ми помогна. Помогна ми, когато се чувствах загубена, когато се страхувах да взема решение и да поема отговорност за него, в моменти, когато бях загубила радостта от живота и вкуса на удоволствието.

Но ако си мислиш, че сега ще започна да те убеждавам, как всеки има нужда от психотерапия, грешиш! От няколко години с интерес наблюдавам мои познати, които само при споменаването на думата “психотерапевт” настръхват и започват да ме гледат с особено съмнение, сякаш ей сега ще извадя скалпела и ще започна бавно и настойчиво да дълбая из мозъка им. Не, аз не мисля, че психотерапията е панацея и съм сигурна, че има и други не по-малко успешни средства за решаване на емоционалните проблеми, справяне с житейски кризи и подобряване качеството на живот. Не вярвам в универсалните рецепти, но споделям своя опит. А дали е това е път и за теб ти най-добре знаеш.

Преди да реша да ставам психотерапевт аз самата извървях пътя на своята лична психотерапия  и това качествено промени моя живот. Осъзнах как събития от детството ми определят поведението и живота ми, срещнах се със страховете си и видях какво се крие зад тях, научих се да усещам емоциите си, да разбирам чувствата си и да не се страхувам да ги изразявам. Отвориха се нови врати, разшириха се хоризонти, намерих в себе си баланса и силата да вървя през живота си, изпитвайки удоволствие от всеки ден, следвайки собствените си потребности.

За мен неорайхианската аналитична психотерапия е пътешествие из дебрите на душата и тялото ми, освобождаване от собствената ми скованост, завръщане в естествения поток на живота, един нов вкус към самото живеене.

И днес, като телесен психотерапевт  знам, че това е път за цял живот, път, изпълнен с много учене, с много себеразвитие, израстване, търсене. Но най-вече път с доверие, грижа и любов за мен и другите.

psychotherapy_card_small