Сутрешни ритуали

Сутрешният ритуал е това, което съзнателно правиш всяка сутрин. Не е нещо, което трябва да свършиш, а поредица от дейности, които искаш и си избрал да правиш като начало на своя ден, защото ти доставят удоволствие и те карат да се чувстваш добре.

Нека ви разкажа какви бяха моите сутрини преди да открия смисъла и ползата от сутрешния ритуал. Едно “преди”, когато бях напълно погълната от вихрушката на бързането, неосъзнатото препускане през безкрайни задължения, ангажименти, срещи, работни графици.

Алармата ми беше нагласена за последната възможна минута. Когато я чуех, скачах от леглото, а сърцето ми щеше да се пръсне, сякаш някой крещеше вътре в мен “Отново закъсня!”. Бързо вземах душ, правех закуска за детето, изгълтвах почти на екс чаша кафе и влагах целия си арсенал от възможно търпение, за да изчакам малкия да се нахлузи в купчината дрехи, които стоварвах на леглото му. Нямах време да се попитам как съм, да се замисля какво искам в деня си, да отговоря на сънливите въпроси на сина си, да целуна мъжа си. Нямах време за себе си. Мятахме се в колата, пъхтях из задръствания, крещях на мухльовците, които се бавеха с цели 2 секунди да тръгнат на светофара… Стигах в офиса толкова уморена, сякаш не съм спала от седмица. И така всеки ден. И се чудех защо в мен се надигаше зловеща вълна на неудовлетворение, защо сякаш бях загубила способността си да бъда креативна, защо усмивката ми увяхваше все повече и нямах енергия за нищо, което ме прави щастлива.

В един момент осъзнах, че  докато сутрините ми са белязани от неосъзнатост, вцепенение, неудоволствие и неспирно бързане, точно такива ще бъдат и дните ми. А каквито са дните ми, такъв ще бъде и целият ми живот.

И понеже ми се струваше твърде голямо предизвикателство да променя изведнъж живота си, аз реших да започна от сутрините. И така малко по малко си създадох моя сутрешен ритуал, който сега е неизменна част от живота ми и определено внесе много положителна енергия, баланс и удоволствие в дните ми.

Моят сутрешен ритуал или как преминава първият час и половина от всеки мой ден:

  • Ставам по-рано

Установих, че за да изпълня всички неща, които по-долу съм описала е нужно да се събудя един час по-рано. Мобилизирах волята си и си дадох обещание да правя това без изключение в продължение на поне 30 дни -толкова горе-долу е необходимо, за да превърнем нещо в навик. Ами не ми беше лесно. В началото, когато чуех алармата истински мразех това, което си причинявам. Но си бях обещала и си измислих следните думи, с които репликирах мрънкащия глас в главата си – “Правя го за себе си.” Открих колко ми е важно какъв е звукът на алармата и си избрах нова мелодия – нежна, мека, с пеещи птици и звуци на поток. 😉 Осъзнах също колко прекрасно е това тихо време сутрин, когато светът още не се е разбудил и ден след ден все повече започнах да го оценявам. Един месец по-късно в повечето дни се събуждам дори преди да е звъннала алармата.

alarm-clock-1191561_1920

  • Пиша сутрешни страници

В книгата си “Пътят на твореца” Джулия Камерън съветва читателите всеки ден да отделят време, за да пишат т.нар. сутрешни страници. Три страници, в които безкритично изписваш всичко това, което се появи на фона на съзнанието.

Снабдих с красив тефтер за целта, оставих го на нощното си шкафче и първото нещо, което правя, когато чуя сутрешната аларма, е да взема тефтера и да изпиша 3 страници. В началото ми беше трудно. Един глас в мен постоянно дудняше, че ако ще пиша, нека то трябва да бъде нещо смислено. А в 6 сутринта, повярвайте ми, нищо смислено не ми идваше наум. Затова започнах да пиша сънищата си или всякакви хаотични мисли, които се блъскаха в главата ми. Или пък описвах как изглежда небето навън. Или какво усещам в тялото си… Постепенно открих, че в някои сутрини на листа се появяваха мисли и чувства, които не си позволявах да призная в деня си. Изписвах страховете си и те сякаш омекваха.

Едно от най-важните за мен неща в този процес се оказа това да не спирам да пиша, да не се отвличам в мисли. Налагам си химикалът ми да не се отделя от листа и да поддържам ритъма на писането. Понякога просто изписвам едно и също изречение и чакам следващото да дойде само.

Не чата сутрешните си страници, докато не ми свърши тефтера. Пиша всяка сутрин, след това затварям тефтера и оставям до леглото си за следващата сутрин. Когато го изпиша, ако изпитвам желание го прочитам, отбелязвам си интересните неща, идеи и текстове, които откривам сама за себе си.

Правя това вече 2 години и не знам как съм живяла без това сутрешно писане. :)


writting

  • Пия топла вода с лимон

Изстисквам си 1 лимон в половин литър топла вода, сипвам го в любимата си чаша, излизам на балкона и докато вдишвам утринната свежест го изпивам. Честно казано не знам защо го правя, но съм чувала и чела, че е полезно. Ако ви е интересно да разберете повече, като напише “вода с лимон” и google ще ви предложи купища статии по темата. :)

  • Правя комплекс от упражнения

Отделям 15 минути, за да събудя енергията в тялото си. Тъй като практикувам йога от няколко години, избрах част от упражненията, които правим в класовете и към тях прибавих движения, които съм ползвала за танцова разгрявка. Скоро ще направя видео за този комплекс упражнения, но дотогава ви предлагам да видите това видео с енергизиращи йога упражненияПонякога, когато мога да отделя повече време правя упражненията 5мата тибетци. Ето и видео как се изпълняват. А понякога просто си пускам музика и си танцувам.

Истината е, че сутрин ме домързява и нямам желание за тежки и изморителни тренировки. Опитах да тичам в парка или да карам колело, но се оказа, че не е моето. Затова си намерих моят комплекс упражнения, с които ми е добре. Раздвижвам се, активизирам се и едновременно с това ми е приятно и лежерно, докато ги изпълнявам.

  • Медитирам

Медитацията най-трудно се настани в сутрешния ми ритуал. След като приключа с упражненията, обикновено енергията в тялото ми се е раздвижила и мозъкът ми реагира на това, като започва да бълва идеи за неща, които ТРЯБВА да бъдат свършени днес. Именно затова имам нужда да медитирам – за да успокоя този глас.

meditationЗа мен работещо се оказа да седна в медитативна поза, да сложа слушалките в ушите (защото по това време домашните вече са станали и кипят от желание да ме попитат поне 10 неща едновременно) и да си пусна 10 минутна водена медитация. Има такива приложения, които можете да изтеглите на телефона си. Ако можете да медитиране в тишина и по-дълго още по-добре. Аз в началото едва издържах и минута. Като всяко нещо, за себе си открих, че медитирането изисква постоянство и колкото повече го практикуваш, толкова повече започваш да усещаш смисъла защо го правиш.

 

  • Пускам си любимата музика докато отмятам сутрешните задължения

Пускам музика, която ме кара да се усмихвам – нещо леко и надъхващо, което да даде радостен старт на деня ми и да го зареди с енергия. Танцувам си на фона на тази музика, докато правя закуска, докато приготвям обяда на сина ми за училище, докато се двоумя какво да си облека днес. Да, определено съм забавна картинка, докато се подрусвам край масата, но освен себе си, така усмихвам и цялото семейство.

  • Отделям време за планиране

Когато съм готова с всички сутрешни семейни задачки, взела съм душ и съм хапнала закуска (обикновено нарязани плодове или овесени ядки), грабвам си чая или кафето и сядам на любимото си местенце у дома. Отделям за тази част от сутринта поне 10 спокойни минути. Взимам си тефтера и си планирам деня – записвам кои са онези неща, които искам да случа днес, отделям задължително внимание и кое е онова нещо което днес ще направя лично за собствено удоволствие. Организирам се, приоритизирам, настройвам се, за това което ми предстои.morning-writting

 


 

Това е моят сутрешен ритуал. Отне ми време докато го изградя, но в момента, в който открих подходящия за мен микс от действие и покой, звук и тишина сутрин, това се превърна в прекрасен старт на деня ми.

Какво ми дава сутрешният ритуал?

Сутрешният ритуал създава ритъм в деня ми. Ритъм, в който има и бързо и бавно, и нежно и активно.

Сутрешния ритуал активира енергията в тялото ми и балансира и успокоява ума ми. Дава ми усещане за сигурност и грижа към мен самата.

Събужда креативността ми. Дава възможност и пространство да се свържа със себе си и да се доверя на ресурсите, които творецът в мен притежава.

Помага ми да култивирам способността си за самонаблюдение и осъзнатостВ момента, в който се превърна в навик, осъзнах колко освобождаващо ми е това време, в което правя нещата осъзнато, лично за себе си и едновременно с това нямам стрес. Дейностите си вървят една след друга, а докато ги извършвам се отваря пространство, в което мога да се запитам как се чувствам, от какво имам нужда, коя съм аз днес, какъв искам да е деня ми…

Това време сутрин е посветено на мен! Защото съм си важна! Защото го заслужавам! Защото ме храни и ме изпълва с любов. А след това през деня си тази грижа и любов искам да я давам и на хората, които обичам. Но сутрин е моето време!

Processed with VSCO with a6 preset


Ако все още не сте си изградили такъв, а сте заинтригувани, моля ви имайте предвид, че е много важно, когато създавате сутрешния си ритуал да изберете онези активности, които лично на вас ви носят енергия, удоволствие, карат ви да се чувствате добре. Не мисля, че и за това има готова рецепта, но пък споделения опит може да ви даде идеи и да ви провокира да пробвате.