Автор съм на детска книга

На теб, който днес си далеч.
Ала и така близо.
Ще се срещнем отново.
Някога. Някъде.

„Дъж и Кап“ разказва историята на две капчици, които се радват на своето приятелство в пухкавите юргани на голям бял облак. Един ден те се впускат в шеметно приключение – политат заедно към земята, но вятърът ги разделя и всяка капчица поема по различен път.Раздялата ги натъжава, но те не спират да се удивляват и радват на своето приключение. Докато накрая една съвсем неслучайна среща ги събира отново.

12699232_10204383337503244_237158395_o

Историята за Дъж и Кап разказва на малките читатели за кръговрата на водата, но и за приятелството, разделите, промените, които се случват в живота и радостта от това да откриваш света и да се докосваш до нови неща.

Вярвам, че всичко е кръговрат. Животът е поток – постоянно променящ се, криволичещ, ту бавен и спокоен, ту бърз и стремглав. Уви, много от нас са отраснали със схващането, че да се оставиш на потока, на течението е нещо опасно, че е важно да контролираш посоката, да знаеш маршрута, винаги, за всичко. И до болест невротизирани в тази игра на правила и контрол сякаш спираме да вярваме в потока и се борим срещу него. Да вървиш срещу течението на потока е изморително, да запречваш неговия път със страхове, съпротиви и тесни схващания отнема жизнена енергия.

Тази детска история за Дъж и Кап всъщност нашепва и на нас, порасналите, да се доверим на случващото се в живота ни, да приемаме промените, да не загубваме детското си въодушевление и радостта от приключенията. Да отворим място в себе си за новото и непознатото. И да се забавляваме! Да обичаме! Да позволим на потока на живота да ни отведе на прекрасни места.

Разговор за Дъж и Кап

– Как така били неразделни приятели, а пък после в историята се разделят? – с възмущение попита синът ми.

– И най-неразделните приятели понякога не се държат за ръка. Но макар и разделени от разстоянието, те остават неразделни в сърцата си. Колкото и да обичаме някой приятел, понякога житейските ни пътеки криволичат в различни посоки и се изгубваме от поглед. Всеки броди из различни полета, впуска се в различни приключения, радва се на нови неща. Но не забравя другия. Липсва му. Пита се как ли е в този момент. Какво ли би било, ако сме заедно… – заразказвах аз.

– Но това е тъжно – заяви синът ми.

– И да, и не. Тъжно е, ако не вярваш, че истинското приятелство е по-силно от раздялата. А всъщност е и много забавно, защото когато отново се срещнат, Дъж и Кап ще имат толкова интересни неща да си споделят.

– Но Дъж и Кап не ги ли е страх, когато им се случват приключения? Попадат на непознати места, не знаят какво ще им се случи?

– Точно в това е магията на приключението – че не знаеш какво ти предстои. И имаш избор – да се страхуваш и да недоволстваш, или да се радваш и забавляваш. Дъж и Кап избират второто. А ти?

– И аз! – усмихнато отвърна синът ми. – Колко много приятели имам… Я виж – заваля дъжд! Ехаааа, колко капчовски приключения започват сега! – и отиде на балкона да гледа капките.

дъж и кап

Дъж и Кап е съвместен проект на Деница Илчева и Asya Koleva-Stoyanova (Бяла лодка).

Можеш да поръчаш книжката “Дъж и Кап” от сайта на Бяла лодка