Деница Илчева

Казвам се Деница Илчева, родена съм на 23 април 1979г. Чувствам се като босо хлапе с раничка на гърба, поело по една криволичеща пътечка навътре към себе си. Пътеката е доста непроходима на места – обрасла в храсталаци от обществени норми и чужди очаквания, с бодливи, трънливи истории от детството, дерета, пълни със страхове и неизказани думи.  Но държа душата си отворена, за да виждам красивите гледки, да  се наслаждавам на хармонията, да усещам дъжда. А в раничката си нося своята любов, няколко хапки оптимизъм и глътка вдъхновение.

Майка съм. Сърцето ми винаги се разтуптява, когато казвам това. Защото синът ни е най-големият дар, който съдбата ни поднесе. Вярвам, че за да порасне едно дете свободно и щастливо, родителите му също трябва да бъдат такива. Посветила съм част от сърцето и времето си на каузата за родителските кооперативи и демократичното образование, организирам беседи и семинари за родители, за да споделям своя опит. Автор съм и на детска книжка. 

Специализант съм в Института по психотелесна психотерапия и работя като нерайхиански аналитичен психотерпевт под супервизия. Освен това се занимавам с танцова терапия, водя танцови практики, пиша сценарии и участвам в танцови пърформънси. 

Обичам да пиша. Да правя йога. Да се разхождам в гората. Да се смея с приятели. Да чета. Да играя с деца. 

Един от авторите съм на сайта Момичетата от града.

Това съм аз или поне онази част от мен, която днес съм готова да покажа.