Въпреки него

– Кой си ти?

– Аз съм!

– Защо дойде?

– Винаги съм бил тук!

– Какво искаш?

– Да те спра!

– Но аз вече тръгнах…

– Не си, само така си мислиш.

– Направих крачки!

– Щом аз съм тук, не си стигнала никъде!

– Не те искам! Отивам си.

– Не можеш без мен.

Мога!

– Не можеш, всъщност ме харесваш, криеш се зад мен!

– Прав си! Тогава ела с мен.

– Не искам. Не мърдам от тук! Затова се връщай.

– Защо да се “връщам”? Нали никъде не бях стигнала?!

– С тези мижави крачки не си стигнала далеч… Стой тук!

– Не!!! Продължавам! И знам, че ще ме последваш, но стой далеч!

И тръгнах! На завоя се обърнах и го видях, че идва след мен – разярен, ожесточен, готов да нападне отново. Но отдалеч изглеждаше тъй смешно малък… Побързах да продължа. Това, че знаех, че ме следва ме караше да се движа. Засега. Когато стигнех по-далеч щях да съм готова да го конфронтирам. Но сега просто трябваше да продължа да вървя… Въпреки него – Страха!girl-1526890_1920