Урок с диван

Аз мога сама! Сериозно! Всичко мога да си свърша сама!

Вчера – празна стая, 3 кашона, няколко листа инструкции. И аз, можещата!

Партньорът ми поне 5 пъти ми предложи да дойде да ми помогне, но аз с досада и дори известна доза обида отхвърлих предложението. “Кой аз ли? Аз, когато съм сглобявала мебели, ти…Мога сама!”

В съседната на тази с кашоните стая, на един вик разстояние, седеше и най-добрата ми приятелка. Но стига де, защо да я безпокоя?! Та нали мога сама!

Мога, ДА!!! Мога да си счупя пръста на крака!.. Да, съвсем САМА си го счупих, докато местех дивана…

Аз мога сама. Аз мога да съм кораво момиче, силна жена, мога да влача 50кг кашони, да боядисвам тавани, да сменям крушки, да пререждам мазета. Мога да бъда силна, безразсъдно смела, отстояваща се. Мога да бутам живота в моята посока, мога да премествам камари препятствия. Мога да се сбия дори, ако се налага. Мога да се справя сама с почти всичко.

Но защо? Защо ми бе да сглобявам и местя сама диван? Определено не, защото нямаше кой да ми помогне, напротив. Аз всячески отхвърлях всеки, който понечи да ми предложи помощ. Защо толкова държа да докажа, че мога сама? Че не се нуждая от никого? И на кого искам да го докажа?

Ето тези въпроси се гонеха из главата ми, докато виех от болка на пода до дивана.

Мога сама, защото се страхувам да помоля за помощ. Да не би да ми бъде отказана. А ако помощта сама идва при мен, се страхувам да я приема, защото това би означавало, че завися от другиго. А да завися е страшно! Защото, когато завися от друг, този друг може да ме изостави. И този рефрен е така силно зациклил в мен, че всяка една песен в живота ми подхваща неговия ритъм. И затова съм все силна, можеща сама, независима!

Само че това не е сила, а страх! Независимостта ми е сковаваща хватка, а не свобода!

А моженето сама – това е начин, по който наказвам и себе си и тези, които ме обичат и са до мен!

Поплаках си! Помолих се за помощ, която ми бе дадена с толкова любов! Сега си имам прекрасен диван, сглобен с помощта на любимите хора, един зловещо крив и посинял пръст и един прясно научен урок. Благодаря за всичката подкрепа, която имам в своя живот и която от страх отхвърлях!

Може и да мога сама, но не искам сама вече!

Деница Илчева, 2016