Творчеството е магия

art1

Творчеството е магия, отношение, което създава качеството на живота. Да бъдеш отворен към нови идеи, към творчески импулси, да опитваш и да не се страхуваш да сгрешиш – ето това е творческият живот. Творчеството е да създаваш, заради удоволствието от процеса на създаване, а не заради очакван резултат. Да живееш творчески означава да живееш удоволствено, да се наслаждаваш на самото живеене, а не да очакваш някаква крайна цел от живота, онова така бленувано щастие. И в процеса на творчество, на създаване, естествено има и трудни моменти, но ти правиш това, което правиш, защото ти дава радост, дава ти смисъл, дава ти усещане за живот.

Творчеството е в уязвимостта, в това да отвориш себе си, да се покажеш честно такъв, какъвто си, със своето несъвършено съвършенство.

Творчеството е смелост. Смелост да създаваш, въпреки страха. Смелост да “не знаеш”. Творчеството е да разшириш себе си, възприятието си за света, да отвориш пространство за новото, непознатото, неопитаното досега.

Творчеството е да създаваш нова реалност, да експериментираш, да учиш в този процес. Да допускаш грешки, но да продължаваш да опитваш. Да поемаш рискове, да нарушаваш правилата, да излезеш от рамката, да си позволиш да си себе си.

Творчеството е да се забавляваш, да играеш, да се удивляваш, да не се вземаш твърде на сериозно.

Творчеството е част от нашата човешка същност. То е вътрешен импулс, устрем, полет. То прави живота ни по-широк, по-цветен, по-красив, по-жив.

Творчеството е река. В своето естествено състояние тази река е дива – с бързей и подводни течение, с пълноводни кристални вирчета.

„Творческата сила облива земята на нашето психе в търсене на естествените кухини, arroyos – каналите, които съществуват в нас. Ние ставаме нейни притоци, нейни долини. Ние сме нейните басейни, езера, потоци и светилища. Дивата творческа сила потича по нашите речни корита, онези, които имаме по рождение, и които сме изкопали със собствените си ръце. Няма нужда да ги запълваме, само трябва да ги построим.“

Клариса Пинкола Естес, „Бягащата с вълци“

photo-1475275166152-f1e8005f9854Така е в детството! Помниш ли как като дете си се потапял в творческия поток и си създавал приказни светове и герои, рисувал си змейове, пеел си измислени арии…Но пораствайки, ден след ден, коритото на творческата река се е затлачвало със страхове, с критиките на околните, с отхвърлянето, което си срещал по своя път. И днес може би не знаеш как да се спуснеш по реката отново… Може би в теб има нещо, някакъв импулс да създаваш, да изразяваш, но не знаеш как да го последваш, какво да направиш…

За много хора творчеството е свързано със създаването на определен висококачествен творчески продукт, с раждането на шедьовър, на произведение на изкуството. Съществува схващането, че да си творец означава да имаш невероятен талант в някакъв вид изкуство и освен, ако не си самороден гений, да си преминал и през специализирано обучение и да си придобил задълбочени умения в съответния вид изкуство. Фиксирани в полето на тези схващания, напълно естествено е да приемем, че творчеството е привилегия за шепа хора.

Може би си задаваш въпроса “Но как, по дяволите да живея творчески живот? Да зарежа всичко ли?” Не, няма нужда да напуснеш работа утре, за да бъдеш творец. Няма нужда да инвестираш всичките си спестявания, за да финансираш своя грандиозен творчески проект. Няма нужда да отидеш да живееш в Берлин или Париж. Няма нужда да обърнеш живота си с хастара нагоре, за да можеш да си творец! Едно от най-ограничаващите ни схващания е, че творчеството означава да живеем някакъв много различен от сегашния ни живот. Че трябва да зарежем отговорностите си, семейството си, работата си, за да можем да обикаляме света, да се обличаме в странни дрехи, да се отнасяме с претенция към самите себе си и да създаваме висше изкуство, което малцина разбират.

Всичко, което е нужно да направим е да творим. Просто да творим! Но може би в главата ти прозвучава нещо такова: 
„Творчеството не е нещо сериозно, от него не можеш да живееш.“

„Няма смисъл да се правиш на творец, хабене на време, има по-смислени неща за правене.“

„Не си достатъчно добър/добра, нищо ново не създаваш, творчеството ти е в най-добрия случай посредствено.“

„Няма смисъл да се пробваш, защото е ясно, че нямаш достатъчно талант и нищо няма да се получи. По-добре се занимавай с нещо смислено.“

„Щом досега не си станал/а творец значи просто не си.“

„Първо си оправи живота, пък след това ще твориш.“

Дали някое от горните изречения ти прозвуча познато? Познат ли ти е гласа, който мълви тези думи? Чуваш ли го в главата си? Това е гласът на вътрешния Критик. Той се е формирал в нас, когато сме били деца и вместо подкрепа сме получили негативна оценка, осъждане, присмех, санкция, неодобрение, дори мълчание. Придобивал е сила всеки път, когато значимите в живота ни възрастни, може би в опитите си да ни възпитават и мотивират, са ни давали послания, които са смачквали нашата творческа самоувереност. И така може би сте предали творчеството в живота си.

Когато говоря за “творчески живот”, моля да разберете, че нямам предвид посвещаването на живота професионални или изключително и само на изкуството. Не твърдя, че човек трябва да бъде поет и да живее някъде в гръцките планини или да изнася концерти в “Карнеги Хол”, или да спечели “Златната палма” на Фестивала в Кан….Не, когато казвам “творчески живот” имам предвид по-широко понятие – живот, който се ръководи повече от любопитството, отколкото от страха.

Елизабет Гилбърт , “Магията да твориш”

Купища тесни схващания са сграбчили в силна хватка творческата енергия и не й позволяват да залее живота ти с цвят и вдъхновение. Вместо това…

Заспиваш. Събуждаш се. Отиваш на работа. Търчиш в матрицата.

И продължаваш да не следваш онова пламъче, което припламва в теб.

Има хора, които работят нещо, което не харесват, за да могат да купуват вещи, от които нямат нужда. Имат дарби, имат способности, но не ги следват. Поемат купища отговорности към другите, към работата си, но не поемат отговорност към себе си.

Оправданията са друга форма на замърсяване. Чувала съм всевъзможни оправдания на писателки, художнички, танцьорки и прочее, които не са се променили още от сътворението на Земята. „О, след някой и друг ден ще се заема с това.“ Междувременно я очаква ухилената депресия. „Аз продължавам да работя, да, дооформям текстовете си тук-там, ами че миналата година написах две стихотворения, през последната година и половина довърших една картина и започнах друга, да, къщата, децата, съпруга, любовника, котката, бебето се нуждаят от цялото ми внимание. Ще се заема с това, но нямам пари, нямам време, не мога да намеря време, не мога да отделя време, не мога да започна без най-скъпите инструменти или преживявания, просто в момента не ми се ще, настроението ми още не е подходящо. Трябва ми само още един ден, за да го довърша, трябват ми само още няколко дни, за да го довърша. Трябват ми само няколко седмици, за да го довърша, просто, просто, просто…“ Те ви уверяват, че трябва да се трудите, за да си „осигурите хляба“, като вършите неща, които ви изтощават, не ви оставят време да творите, погубват волята ви да използвате въображението си.

Някои любими измами на негативните комплекси се въртят около обещанието, че душата същност ще има време да твори някъде в мъглявото бъдеще. Това е заблуда.

Клариса Пинкола Естес, „Бягащата с вълци“

С всеки изминал ден, нещата, които имаме импулс да сътворим, но не го правим се натрупват. Превръщат се в талпи, които задръстват речното корито на творческата ни енергия. Талпи от съмнения, от страх от провал и отхвърляне, от липса на увереност в самите нас. Камари тесни схващания, втълпени ни в детството. И какво правим с тях? Навиваме ли ръкави, за да ги разчистим? Не. Вместо това ги покриваме с купища пластове шума. Шума, пълна с оправдания, с рационални обяснения защо не сме творци, не можем да бъдем, не ни е писано да бъдем…

Но не е лесно да премахнем тези дънери от речното корито, тези талпи и наслагвания, които са се събирали през целия ни живот. Тежки са, окопали са се в нашия опит и рационален ум и е болезнено да ги конфронтираме директно. И какво тогава?

Да използваме мощта на водата! Представете си как една пресъхваща река, чието корито е задръстено и тя едва, едва тече. Представете си върха на планината, където има един голям ледник. Ако този ледник започне да се топи бързо и ежедневно, надолу по склона ще потече вода. Реката изведнъж ще стане по пълноводна и нейната мощ ще започне да отмива първо наслагванията шума, след това по-малките дървета, боклуците… С всяко препятствие, което тя отмества по пътя си ще се отваря пространство за още вода. Докато стихията не премести и онези най-вкопани талпи и не наводни живота ни – с вдъхновение, с идеи, с творчество.

„Бъдете диви – ето как ще пречистите водата. В своя първоначален вид реката не тече замърсена – ние я замърсяваме. Реката не пресъхва – ние задръстваме коритото и. Ако искаме да е свободна, трябва да освободим концептуалния си живот, потока, да оставяме всичко да се движи и в началото да не цензурираме нищо. Това е творческият живот. Той е божествен парадокс и е изцяло вътрешен процес. За да твори, човек трябва да е готов да изглежда пълен глупак, да седи на идиотски трон и да ръси рубини от устата си. И тогава реката ще потече, тогава ще можем да застанем насред течението ѝ и да събираме с пълни шепи толкова, колкото можем да носим.“

Клариса Пинкола Естес, „Бягащата с вълци“

writtingЗа да разчистиш коритото на своята творческа река трябва да започнеш да твориш нещо. И после друго нещо. Да започнеш да създавате. Да си позволиш да последваш творческата енергия в себе си и да я вложиш в творчески акт. След като започнеш да твориш, реката бавно ще започна да тече отново – може би само една тънка струйка в началото. Но малко по малко тази река ще придобива мощ и ще те залее с вдъхновение и идеи.

Започни да твориш Живота си! Днес!

Деница Илчева (откъс от Програмата на Потока “Аз творя Живота си”)

10.2016

psychotherapy_card_small