Замълчи, проклето Море

sea-4-500

Защо те обичам, Море?
Колко пъти те питам! Кажи ми!
Щом те видя в мен се ражда дете,
щом си тръгвам – накуцва старица.
Във вълните ти диря покой,
в дъха ти – загубени корени.
Нахлуваш в мен като гневен прибой,
измиващ праха на отмиращи спомени.
Замълчи, проклето Море!
Уморих се да слушам вълните ти.
Няма място за тебe у мен,
твърде плитко и тясно е.
Отесня от панелни мечти,
от бетонни стълби към никъде,
от залостени с норми врати
от безпросторни дни на униние.
Стой си там – безкрайно, безбрежно…
Аз си тръгвам от теб!
Но детето у мен все те зове безутешно
И все някога ще намери място за теб.