Пролетно почистване насред зима

old-791938_500Проклето чекмедже!
Нали подреждах те наскоро?!
Сега отново си бардак,
миришещ на умора.
Е вярно, скътах си неща.
Не хвърлих всичко непотребно
И ето че сега
отново търся безнадеждно.
Проклето чекмедже!
Ще те почистя!
От всичко, затлачено с Вина
Ще махна старите си Грешки,
облечени в Тъга…
И детските Копнежи ще изхвърля,
и отеснелите Мечти,
камари Спомени безценни
и собствените си Лъжи.
Изхвърлям ви Представи за живота
и вас протъркани Идеали,
недоразказани Любови
и белези на стари Рани.
Задъхана от сълзи сядам
и взирам се в туй празно чекмедже.
Душата ми остана само
в едното ъгълче да си реве.
Поемам я в ръце и я целувам
„Намерих те. Сега ще те обичам.“
И в празното започвам
от мисли аз да я събличам.