МухаТа

fly-946712_500

В колата ми влезе Муха.
И се застоя.
Отворих прозореца, пъдих я.
Тя настоя да остане.
Остана.
На другия ден пак беше там.
Летеше нахално и даже ме кацаше.
Отворих всички прозорци и пак
тя нагло на волана се возеше гратис.
Посвикнахме с нея
дори май започвах да я харесвам.
Но нещо в мен ме загложди,
че не говори добре,
щом муха в колата ми живее.
Возилото закарах на баня
замириса на шампоан от свеж лимон.
„Мухата се е спасила“, мислех си тогава,
докато не я видях – освежена – да се вози до мен.
Вчера успях с ръка
да я запратя навън.
„Спаси се“, извиках на глас
но тя пак вътре долетя.
Чак ми стана мило.
Тази муха, май избира мен пред свободата
Какво се случи с нея ли?
Умря.
С хартийка от тъга поех я и я хвърлих.
Макар за миг отново полетя.
На свобода, макар и пътник.