Казана

symbol-772212

В горещия казан къкреше супа

от стари болки и вкиснали мечти,

от неизказаните чувства

и притаените вини…

Миришеше на страх,

на старателно натъпкан гняв.

Повдигна ми се чак!

Но гладна бях…

И бръкнах със сребърен черпак.

Разбърках я с любопитство.

Подправих я с приемане

и щипка доверие,

стръкче вълнение

и изобилно откровение….

Запуших очите, затворих носа,

прибрах се у дома

и вкусих… себе си.

Деница Илчева