Пускам те, лети!

на сина ми
Пускам те! Макар и бавно…
И за Бога, все боли…
Заобичах те така безкрайно,
от мига, в който се роди.
Тази обич ме погълна
и сърцето ми се разшири…
Световете преобърна
и на себе си ме подчини…
И сега огромно е сърцето, приютило
и безсънни нощи и тревожни дни
и една любов тъй пъстролика,
че оживях от нея, но и мъничко боли.
Спомняш ли си онова хвърчило,IMG_1133
което скъса се и отлетя?
А ти ми каза „Мамо, не тъжи!
Ако все го държеше как щеше да литне така?!“
Едно въже от обич ни свързва с теб
и беше здраво се оплело,
за да сме заедно докато растеш.
Сега разлита се по малко
и всеки ден си по-далеч.
А аз понякога го стискам
от страх да не отидеш твърде надалеч.
Но уча се да го разплитам!
И моля ти се, разбери!
Че стискам го не защото не вярвам,
че можеш да летиш!
Уча се да отстъпвам назад,
да заставам в ъгъла и тихо да гледам.
Да премълчавам това „Внимавай пак!“
Да не ти напомням да си вземеш елека…
Уча се да не ме боли,
като ми кажеш, че не искаш да ме слушаш.
Че най ти е добре
с приятелите, не с мене да рисуваш…
А спомням си как с часове
лежахме на пода и мажехме с пръсти.
И твоят смях в опръсканите стени още ехти,
а моето сърце винаги носи тези шарени пръски.
Но вчера иззад ъгъла, докато те гледах
щастлив в твоя порастващ свят,
забравил бе за мен напълно, увлечен
от щастието да полетиш сам.
За кратък миг, съвсем небрежен
ти срещна погледа ми сам.
И без да прекъсваш своята песен
Сякаш ми каза „Хубаво е, че си там“.
В очите ти бликна усмивка
И въздушна целувка към мен полетя
А се възпрях да те грабна за прегръдка
Все пак си вече „толкова голям“!
И усетих как дланта ми се отпусна
и въженцето още мъничко се развъртя
а сърцето ми се даваше от радост,
от обич, гордост. Е и мъничко тъга…
Вярвам ти, сине! Ти ще се справиш
С всичко, което срещнеш по пътя.
Май страх ме е мен! Ти ми показа
един нов свят, дано без теб не го загубя….
Пускам те, обич! Просто малко по-малко…
Но знай, че това въже между нас
е направено от вечност и е безкрайно
и аз съм винаги в другия му край.
Аз ще съм там –в ъгъла, в съседната стая,
или пък на другия край на света.
Ще пускам сама хвърчила и пак ще мечтая.
Щом теб научих, значи и аз мога да летя!
Аз ще съм там за теб, просто да знаеш,
когато имаш нужда от мен!
Не за друго, дори да ми кажеш
„Хубаво е, че мога да летя без теб!“
Деница Илчева, 26 март 2016