Оставете ме да опитам!

Climbing-TreesНаправете си един експеримент – захвърлете за миг възрастта си, натрупаните опитности, наслоените обществени правила и норми на поведение. Но запазете осъзнатостта си, способността си да виждате другия, да го чувате, но и да се абстрахирате от неговото поведение и думи. И сега си представете, че сте 4-5-годишни. Влезте в духа и тялото на дете. И чуйте родителите. Почувствайте думите им. И им дайте обратна връзка за това, което изпитвате. Аз опитах. И се родиха следващите редове:

 

„Мили мои родители,

Толкова често чувам от вас:

– Внимавай, не се качвай толкова високо на катерушката, ще паднеш и ще се удариш!
– Слез веднага, малък си да се катериш по такова високо дърво.
– Остави веднага ножа. Ще се порежеш. Децата не пипат ножове.
– Дай ми ръка, да не паднеш по стълбите.
– Не минавай оттам с колелото, много е стръмно, ще се пребиеш.
– Не крещи така, дръж се като нормален човек.
– Облечи се, ще настинеш.
– Няма да ти купя шоколад, ще те заболят зъбите.
– Веднага изключи компютъра, не може да се играе повече от час.

Мили мои родители, знам, че ме обичате. Знам, че ви е грижа за мен и че искате да ме предпазите от болката. Знам, че искате да съм здрав. Обаче вашите забрани ме разболяват. Разболяват духа ми, карат ме да се страхувам. Да се страхувам да опитвам. Да се боя да не падна. Понякога имам чувството, че вадите от скрина на вашето детство някакви прашасали обществени норми и порядки и искате да ме натъпчете в тях. Така, както са натъпквали вас. А когато се противопоставям, когато воювам с вас за свободата си и правото си да опитвам и греша, тогава се гневите.

Знам, че ме обичате. И знам, че се страхувате за мен. Но това е вашият страх и вие трябва да се справите с него. Аз не мога да живея така, че вас да не ви е страх. Защото това значи да се страхувам от това да опитвам, да падам, да греша, но също така да се откажа да успявам, да постигам, да научавам. Ако се оставя на вашия страх, означава да се откажа от себе си. И знам, че не искате това. И затова искам да ви помогна да се справите със страха си.

Следващия път, когато виждате как се качвам на най-високата катерушка, знайте че и мен ме е страх. И аз не знам как точно ще сляза. Ако искате да ми помогнете, окуражете ме. Кажете ми, че се справям страхотно. Дайте ми някой съвет, който ще ми помогне да сляза, но не ми казвайте, че ще падна или да внимавам. Аз внимавам, повярвайте. И мен ме е страх, и точно това е тръпката. Не я ли помните?

И ми давайте да режа с ножовете, покажете ми как се реже безопасно, оставете ме да си направя салата. А ако се порежа все пак, ми сложете лепенка и ми кажете, че на вас ви се е случвало десетки пъти. И че точно така сте се научили. Ако се страхувате, че карам бързо или че минавам по опасни маршрути, елате да караме заедно, хайде заедно да преминем през някое по-стръмно място. Разкажете ми за своите страхове, за това кога ви е туптяло в ушите сърцето и как сте се оставяли на тръпката, но сте слушали разума. Оставете ме да си крещя! Та аз съм дете. Знам, че и на вас ви се крещи, но сте възрастни и робувате на някакви неразбираеми за мен порядки. Но не ме спирайте. Покрещете с мен – знам, че имате нужда.

Оставете ме да ми стане студено. Оставете ме да почувствам краката си ледени, не ми отнемайте възможността да усещам собственото си тяло. Да се погрижа аз за него. То е мое и искам да не забравям да го чувствам и да го следвам. Ако го правите вместо мен, ще забравя как да правя това.

Ако искате да се храня здравословно, да живея природосъобразно – покажете ми как, но не ми казвайте. Вашите думи ми дотягат, но да гледам вас не ми омръзва. Бъдете, а не говорете.

Знам, че ме обичате! Но моля ви, оставете ме аз да обичам себе си и най-вече, мили мои родители, и вие се обичайте и се грижете за себе си! Това е най-добрият урок, на който можете да ме научите!“