Един разговор за самба, смъртта и гледането на футбол

fish-1118892_1920Чудите се какво общо би могло да има между тези неща, нали? И аз не съм подозирала, че могат да се поберат в 10-минутен разговор. И то с 4-годишен човек…

Преди години преподавах спортни танци, след това спрях и в съзнанието ми замръзна споменът за залата, пълна с танцуващи деца. Днес заведох сина си на тренировка по танци при същите тези деца и умът ми не можеше да възприеме, че онова малко момченце, което някога учех как да танцува самба, днес е красив млад мъж. И днес учеше моя син да танцува самба…

След тренировката в колата синът ми възторжено се зае да ми обяснява:

– Знаеш ли, мамо, самбата е един танц, в който стъпваш напред-назад и се клатиш.

– Знам, знам, аз нали съм танцувала…

– Не бе, мамо, не знаеш! Този танц днес го учихме – и стъпваш напред, и назад…

– Хубаво де, ти днес го научи, но аз ехеее преди колко време съм го танцувала. И аз ги знам тези стъпки.

Мълчание… След това – ФРАС!

– Не, не ги знаеш! Никога не съм те виждал да ги танцуваш!

Факт. Не ме е виждал. Желязна логика.

– Но знаеш ли, мамо, не се натъжавай, аз ще те науча. Баткото ми показа как и аз ще покажа на теб.

Чувствам се недооценена.

– Виж сега, маменце, ти знаеш ли, че преди години, когато този батко беше дете, аз съм го учила на самба – така както той те учи теб днес.

Пак мълчание. Страх ме е вече какво ще последва. Не закъсня.

– Мамооо – плачещ простена синът ми – Мамо, ти толкова ли си стара?!

Ей, добре че бях спряла на светофар!

– Стара?! Защо да съм стара? Това пък сега откъде дойде?

– Ами щом си била голяма, когато баткото е бил дете, а той сега е голям, значи ти си стара.

След което избухна в силен плач. Какво ставаше, по дяволите?!

– Ехо, стана ти мъчно, обаче не разбрах какво се случи. Обясни ми, моля те. Какво те натъжи?

А отзад се чува само хлипане. И сподавеното

– Мамо, не искам да умираш…

– Защо мислиш, че ще умирам, защото съм стара ли?

– Дааа – ревът става все по-неутешим.

– И плачеш, защото те е страх, че ще умра?

– Дааа…

Такааа… Знаех, че ще дойде момент да си говорим за смъртта, но не и че ще бъде след урок по танци, насред задръстване. Осъзнавам, че това, което сега ще кажа, е важно. Страхът от смъртта е нещо, което предопределя толкова много наши мисли, чувства, страхове, действия и бездействия. Вкоренил се е във всяка наша мисъл, осъзнато или не. И така ми се иска да намеря най-добрите думи да обясня…

– Знаеш ли, повечето хора ги е страх от смъртта. Това е нормално, човешко е. Мисля, че и мен ме беше страх, когато бях дете.

– А сега?

– Сега не ме е страх. Сега вярвам, че умирането е само началото, а не краят.

– Но аз искам да си винаги моя майкааа…

– О, това мога да ти обещая. Дори и да умра, пак ще бъде твоя майка.

– Но няма да те има.

– Ако умра, което, повярвай ми, хич не мисля да правя скоро, ще се родя отново в нещо друго и пак ще бъда с теб. Ще се превърна във вятър, в дъжда, в цвете или пък в котка… (Сигурна съм, че ще се преродя в котка.)

– Уааа! – детето вече плаче неутешимо.

– Ехооо, какво се случва? Сподели ми.

– Не искам да имам майка котка! Котките пишкат навсякъде и миришат!

Сега пък и претенции.

– Добре, специално за теб ще се преродя в куче.

Плачът спря. Все едно някой врътна крана със сълзите. Когато проговори, тонът му беше делови.

– Не, и куче не ми харесва. Можеш ли да се превърнеш в рибка? Те само си плуват и не ме дразнят.

Страхотно. Рибка в аквариум. Вече ме хвана страх от смъртта при тази перспектива.

– Добре, добре, разбрахме се. Ще се преродя в рибка.

Вече определено искам да сменим разговора.

– Ама да си червена!

– Добре, червена. Само исках да ти кажа, че много те обичам…

– Пишка ми се. Карай по-бързо.

Прекрасно, пишка му се. А аз се виждам като риба. Стара червена риба.

– Интересно си поговорихме – продумвам най-после аз.

– Аха. Това е, защото съм умен.

– Аха.

– И ще стана още по-умен. Защото ще гледам мач!

– А?

– Тати е умен, нали?

– Да, много е умен. И?

– Той е умен и той много гледа мачове. Значи като гледаш мач, ставаш умен. И аз ще гледам мачове вече. А ти никога не гледаш…

Дотук бях с този разговор! Стара, глупава червена риба.

 

Деница Илчева, 2014

 psychotherapy_card_small