Изгрев в мен

sunriseПокоя на събуждащото се море – от него имам нужда в себе си! От тази категорична кротост, непоколебима плавност. То, морето, няма нужда да доказва никому нищо. Имам нужда от любовта на изгряващото слънце, величаво покоряващо хоризонта, оглеждащо се с възхита в излегналата се под него ленива шир, разпръскващо багри по морските вълни… И с облаци с цвят на изгрев ми се играе! Тези, разпердушинили се палаво по гостоприемното небе нахалници, закачливо подскачащи пред слънцето, което ласкаво ги отпраща по пътя им. И чайките, които без свян пият свободата си и крякат самодоволно своя присмех над заземения свят…

Искам изгрева в себе си. Искам да разлея парченца море в забързаните си вени и да оставя да ме залее покоя. Да съм вълна, понесла на раменете си кротката мощ на морето, ваеща пясъка.  Искам да съм бялата пяна на вълната в експлозия от дълбочина. Искам да открадна няколко слънчеви лъча и да ги сгуша в сърцето си, за да ме хранят с любов. Искам да поиграя с облаците, да се изкъпя в тяхното оранжево, а след това да подгоня вятъра. И да съм птица искам – да се изсмея над света, страстно да последвам крилете си и да полетя към простора вътре в мен. Искам да подчиня онази стара, олющена рибарска лодка и да разкъсам с нея хоризонта.

Искам изгрева в себе си. А, изгря!..

Деница Илчева, 2015