Гол, по душа

Трепериш като лист

в опита си да обичаш.

Страхуваш се, че губиш смисъл

без дори да си го имал.

Виждаш неистина там,

където собствената истина боде те.

Криеш се зад чуждата тъга,

а своята вина превръщаш в обвинение.

Съдиш със замах и лекота

Всеки дръзнал да бъде различен.

От пиедестала на своята парадна суета

ковеш присъди с претенция за величие.

Мръзнеш, а завиваш се със студ.

Искаш, а затръшваш всички порти…

Ти, човеко, който искаш Рай,

а браниш своя Ад със зъби и нокти…

Ти, който стенеш за любов,

а обличаш непристъпни брони…

Събуди се, съблечи се и излез!

Разкъсай собствените си окови.

Позволи си да си мъничко обикновен.

Позволи си да си просто някой.

Захвърли ги тези чужди правила

Забрави ги правилните думи

И излез, ей така гол, по душа

Гол, без пашкул от величие.

Гол, по душа позволи си тъгата.

Гол прегърни този друг срещу теб.

Без вина и присъда, без претенция за отплата,

позволи си я тази гола и сляпа Любов.

 

Деница Илчева, 2017