Есенни сълзи

maple-leaf-699411_1280Вървя уморено към дома

с походка бавна и скована

след мене стели се мъгла

от спомените изтъкана.

Валят неизплаканите ми сълзи

гърми от неизречените думи

в краката ми се стичат вади от мечти

и стъпвам в локви от безумие…

Като старица в плато от листа

с коси от вятър оредели

нарамила съм своята тъга

за горещите летни недели.

За онзи влюбен морски бряг

за тихия стон на морето

за нощите с огън и смях,

когато прегръщах в мене детето.

Есента ме прибра у дома

разреши ми тъгата.

Превърна ме в стара душа,

уморена да пери крилата.

И както умореното листо

се подчинява на есенния дъжд

и аз позволявам да умре

това, което искам да се роди отново.

 

Деница Илчева, 11.2016